Ура!
Нова мисия! Най-накрая! Айде, че се съсипахме от пиене на тая старата
планета... От началството казаха, че новата, която сме щели да
завладяваме, била много яка. Планини, реки, морета, гори, пустини, вулкани.. А бе
от всичко имало – направо рай! Обаче трябвало да побързаме, че доминантният
вид щял да я унищожи в скоро време. Като чух всичките тия неща и веднага се
записах за участие в мисията. Генерал Чурко обеща, че за първите записали се
доброволци ще има по бидон ракия за всеки. Малеее, само да я завладеем тая
планета, колко пиене ме чакааа...
*
* * *
Разпределиха
ме в екип „Разузнавачи – Първо ниво“. Голям късмет извадих – избраха капитан
Сополтидис да ни обучава. Разправят, че той имал голяма заслуга за завладяването
на планетата на Звездните селяни. В екипа сме 10 извънземни – все дърти
алкохолици. В спалното ни отделение мирише на джибри, та не се трае. Ама
капитанът каза, че ако ни хване да пием по време на тренировъчния лагер, ще
ни откъсне камбанките. Наложи се да спрем да се наливаме всяка вечер.
Уважението ми към Сополтидис се изпари внезапно.
*
* * *
Мина
цяла седмица откакто спряхме да пием. Направо не се издържа вече!!! Вече се
чудим какво занимание да си измислим. Още малко и ще се побъркаме тука всичките до
един. А на мене така ми се пие, чак зурлата ми се напука...
*
* * *
Вечер
като си лягам да спя и усещам, че отнякъде ми мирише на алкохол. Първоначално
си мислех, че само така ми се струва. Пък и то мойто обоняние си е бая силно,
та викам си „Това е виното в кухнята. Него надушваш, Трошомире!“. Ама ето, на!
Снощи пак смърдеше на пиене в "спалното". Цяла нощ се въртях в леглото и се чудех
откъде идва тая миризма. По едно време станах да пусна една вода и минах покрай
леглото на Киряк Балду. Малее, тоя как смърдеше на ракия, не е истина! Много се
ядосах в първия момент. Мислех да издам Балду на капитана, но впоследствие
размислих. В крайна сметка тоя измекяр беше намерил начин да пие скришно. И аз
искам така!!! Ще го разбера аз него какви далавери върши...
*
* * *
Голям
ден беше днес. Капитан Сополтидис организира бой с пръчки и обеща на победителя
„половинка“ ракия. Пфффф... направо ги разбих останалите от екипа! Такъв бой
ядоха, че ще го помнят цял живот. А Киряк Балду най-много го бих – посиних го
целия. Вечерта ракийката си я сръбнах точно за 15 минути и се наковах зверски.
Едва-едва успях да си легна в леглото, което за мое нещастие беше пълно с
бълхи. Останалите от екипа ги били сложили като отмъщение, че не съм им дал да
опитат от ракията. Хе, че да я бяха спечелили те, като са толкова отворени!
Сутринта бях на косъм от това да им кажа, че Киряк Балду тайно си сръбва пърцуца някъде. Да видим тогава какво ще му причинят... Ама нали съм добър
извънземен – простих му и този път. Пък и все още не бях разкрил къде си
попийва тоя пустиняк...
Следва продължение...
