Като
пчеличките сме. Всеки ден бачкаме, трудим се яко, а бе направо се гърбим. И уж
изкарваме пари. Така е. Дишаме, работим, но не живеем. И песни вече не пеем.
Кой пък има време за такива глупости?! Аре, ставайте, че алармата на телефона
пак звъни и трябва да ходим на работа. Оф, мамка му, к‘ъв ден е днеска?! Дано
да е петък! А дано, ама надали... Ей, трябва да спра да се напивам през
седмицата. Пу, мама ти и на тебе, проклета сряда! Що все така ми се отваря
глътка тогава?...
Няма
ден, няма нощ. Всичко вече се слива в едно. Няма време да спреш и да помислиш накъде си тръгнал. Бачкай здраво, че пари трябва да се изкарват! Алкохолът не е
безплатен все пак. И като се почнем – от понеделник до петък сме работни
пчелички. Събираме нектар, ама за нас остава само по една плюнчица. Останалата
част от кофата, дето цял ден я събираме, отива при нек‘ви шваби на три дена път
с камили от милата ни родина. Оф, само да дойде уикендът... Да дойде, ама
съвсем забравих, че и тая събота трябва да ходя в офиса. Че важно е
пчелата-майка в Германия да е удовлетворена. И парички да има. Помнете за какво
бачкаме, че аз вече забравих. Аааа, да, че да можем да си купим бирички. И за
тъпите наеми и сметки. Пък ако спестим нещичко, сме гъзари. Ако не спестим –
пак сме гъзари. Е, няма как, в България сме все пак – тука всеки е гъзар.
Е, бате, не е ли така?! Пушим Parliament, пък
обядваме баничка. Щото сме гъзари... бате. Вечеряме хляб с кренвирши, ама
важното е, че в петък пием Jack Daniel’s. Уж.
Що? Щото сме гъзари... бате. И караме изкорубено BMW. С газова уредба естествено. Щото сме
гъзари. Бате. И говорим по айфони. Ама едвам събираме стотинки, че да си платим
сметката. Дааа... И по моренце ходим. Е, на Sunny Beach, мноо ясно... къде другаде?! Все пак
широкият ни кръгозор асоциира думата „курорт“ с Банско и Слънчев бряг. Щото сме
гъзари, бе бате! Е, квартирката с още двама прошляци в Дружба 2 не я
споменаваме докато си приказваме с оная русата кукла на Cacao
Beach. Иначе може да си
развалим реномето на гъзари. А музиката? Ооо, то това си е болна тема. Всичките
слушаме мноо разноoбразна музика - Криско, Дриско, Преслава, Андреа, Азис...
Цялата тая пасмина упорито ни унищожава мозъчните клетки, които вече са
записани в Червената книга. Нищо, нали сме гъзари. А в Студентски като ни пуснат (между
хитовете на някой хомосексуален ром) 100 Кила... знаеш ли как се раздаваме? Е,
няма как да знаеш, не си гъзар, бе бате. Друго си е дришльото с потника на Lakers, дето ми го пускат по всяка втора
телевизия, да повтаря като
пасаж от Корана „Знаеш ли кой видях, брат, знаеш ли кой видях?“. Откъде да
знам, бе бате, не движа с твойта компаниийка. Айде, бегай да хвърляш салфетки в
Биад, че ше сменяме канала - ВИП Брадъра започва...
Оф, заради счупеното дистанционно прегорих филиите. Ше се вечеря пак сух кренвирш. Нищо. Нали
сме гъзари...
